Ограден с ограда от слънцелъчи!
Остани тази вечер до мен!
От топлината ти нежна така се нуждая...
Студено-самотен е зимният ден!
Роден свободен и волен в безкрая
се носи орелът, така окрилен...
Но как без теб да летя, моя обич не зная!
Като пролетен цвят на разцъфнала вишня,
с ограда от слънцелъчи ограден
за сумрака настъпващ, не искам да зная...
Моя Обич, със теб съм така защитен!
За моите скърби вече спрях да ридая...
Смирено те моля да останеш при мен!
Очите ти нежни са сладка омая!
Няма за Бога желания скришни!
Моя Обич, със Теб съм така окрилен!
Аз до теб съм! Но моля те, моля те виж ме!
С теб е слънчев и топъл и студеният ден!
Тази вечер щастлива само миг е в безкрая!
Обич!
С мен ли си?
Мъка и болка не зная.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
