Огънят вече не гори. Жарта остана да
тлей, прясно е и много ще боли. Вятърът
пепелта ще отвее, но споменът завинаги
ще тлее. Нашите сърца ранени защо на
болка са обречени?
Не можем ли огъня да върнем и пак да
се прегърнем? Милиони километри има
между нас, но знай, за теб ще мисля аз до
сетния си ден и час!
© Мадлена Лозанова Все права защищены