22 окт. 2008 г., 09:16

Огън и вода

1.4K 0 9
Продаде ми любов. Любов гореща.
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.

От сърце усетих обич. Но и тежест -
че ти си огън, аз пък съм вода.
Че не можем да сме заедно, понеже
някой ще пострада от това.

Ден и нощ мечтаех те. Но среща
невъзможна бе със тебе дотогаз.
По устните ми - фокуси на леща
блестеше звездно твойта красота.

Но нямах мира аз. С вълна огромна,
пробвах да обвия твойта плът.
Отчаян бях. Но с орис вероломна
вечно ни разделяше светът.

И слънцето се скри. Крещях "Атака!".
Разкипях се от инат и самота.
А ти се ужаси и с глас заплака,
загледана във парната мъгла.

И в тази вечер девственолилава,
усетих болката в очите ти едва.
Отвърнах ти с любов. И чак тогава -
превърнах се във твоята сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Перфектно!
  • Браво!
  • "И слънцето се скри. Крещях "Атака!".
    Разкипях се от инат и самота.
    А ти се ужаси и с глас заплака,
    загледана във парната мъгла.

    И в тази вечер девственолилава,
    усетих болката в очите ти едва.
    Отвърнах ти с любов. И чак тогава -
    превърнах се във твоята сълза..."

    Това си харесах особено!Стихът е много мелодичен целият,на места малко наивен,може да поработиш върху това,защото определено има потенциал в поезията ти. Успехи!
  • хареса ми, Валери и стилът ти е страхотен! особено тези анжабмани придават голям чар на произведението ти
    с обич
  • Но не забравяй , че не са толкова противоречиви огъня и водата, колкото ти се струва и не е задължително да пострада единия, особено ако водата позволи огънят да я кипне от ........... защо не страст Хубаво е

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...