Огън и вода
Продаде ми любов. Любов гореща.
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.
От сърце усетих обич. Но и тежест -
че ти си огън, аз пък съм вода.
Че не можем да сме заедно, понеже
някой ще пострада от това.
Ден и нощ мечтаех те. Но среща
невъзможна бе със тебе дотогаз.
По устните ми - фокуси на леща
блестеше звездно твойта красота.
Но нямах мира аз. С вълна огромна,
пробвах да обвия твойта плът.
Отчаян бях. Но с орис вероломна
вечно ни разделяше светът.
И слънцето се скри. Крещях "Атака!".
Разкипях се от инат и самота.
А ти се ужаси и с глас заплака,
загледана във парната мъгла.
И в тази вечер девственолилава,
усетих болката в очите ти едва.
Отвърнах ти с любов. И чак тогава -
превърнах се във твоята сълза...
Дори опарих устните си сам.
Но пак стоеше ти пред мен - отсреща -
и галеше ме с огнена коса.
От сърце усетих обич. Но и тежест -
че ти си огън, аз пък съм вода.
Че не можем да сме заедно, понеже
някой ще пострада от това.
Ден и нощ мечтаех те. Но среща
невъзможна бе със тебе дотогаз.
По устните ми - фокуси на леща
блестеше звездно твойта красота.
Но нямах мира аз. С вълна огромна,
пробвах да обвия твойта плът.
Отчаян бях. Но с орис вероломна
вечно ни разделяше светът.
И слънцето се скри. Крещях "Атака!".
Разкипях се от инат и самота.
А ти се ужаси и с глас заплака,
загледана във парната мъгла.
И в тази вечер девственолилава,
усетих болката в очите ти едва.
Отвърнах ти с любов. И чак тогава -
превърнах се във твоята сълза...
© Валери Шуманов All rights reserved.
