27 мар. 2017 г., 00:05

Огънят ти ме смрази

947 3 8

             

Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така,  за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.

 

Пламъкът в тебе валежи поражда.
В сърцето мое валят, не престават.
Нямам омраза, ни обич, ни жажда,
Всичките чувства във тебе остават.

 

Не зная аз как туй е реално
До болка студен да е пламъкът твой.
И надявам се не е фатално,
Че изгарям от студ във своя покой. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Георгиева Все права защищены

Здравейте! Това е първото мое произведение, което споделям с вас и се надявам да ви хареса. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...