Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда.
В сърцето мое валят, не престават.
Нямам омраза, ни обич, ни жажда,
Всичките чувства във тебе остават.
Не зная аз как туй е реално
До болка студен да е пламъкът твой.
И надявам се не е фатално,
Че изгарям от студ във своя покой.