Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда.
В сърцето мое валят, не престават.
Нямам омраза, ни обич, ни жажда,
Всичките чувства във тебе остават.
Не зная аз как туй е реално
До болка студен да е пламъкът твой.
И надявам се не е фатално,
Че изгарям от студ във своя покой.
© Албена Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
