20 мар. 2014 г., 12:09

Океан от любов

982 0 0

                                Искам да потъна в океан от мечти,

                                в съня си да видя пак твоите очи.

                                Но се страхувам, вярваш ли?

                                Събудя ли се, двойно ще боли...

 

                                 Искам обичта си да ти дам,

                                 искам да бъда с тебе там.

                                 Имам нужда да обичам,

                                 само теб, обич моя да наричам.

 

                                 Затворя ли очи,

                                 искам да те видя.

                                 Дори и само в сънищата си,

                                 любовта си да разкрия!

 

                                 Тя е вулкан,

                                  тя е стихия.

                                  Тя е капан,

                                  в който се крия!

 

                                 Изригва от мен,

                                 нахлува в твоя ден.

                                 Ти сам реши

                                  и болката спри!

 

                                  Ела в моя океан,

                                  ела, не оставай сам!

                                  Ела и виж мен и любовта,

                                  ела, ще те чакам и след смъртта!

                                   

                                  

                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евелина Велинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....