Искам да потъна в океан от мечти,
в съня си да видя пак твоите очи.
Но се страхувам, вярваш ли?
Събудя ли се, двойно ще боли...
Искам обичта си да ти дам,
искам да бъда с тебе там.
Имам нужда да обичам,
само теб, обич моя да наричам.
Затворя ли очи,
искам да те видя.
Дори и само в сънищата си,
любовта си да разкрия!
Тя е вулкан,
тя е стихия.
Тя е капан,
в който се крия!
Изригва от мен,
нахлува в твоя ден.
Ти сам реши
и болката спри!
Ела в моя океан,
ела, не оставай сам!
Ела и виж мен и любовта,
ела, ще те чакам и след смъртта!
© Евелина Велинова Всички права запазени