24 мая 2009 г., 20:23

Океанът

1.2K 0 17

Лятната буря разгневи вълните ми

и безпощадно кораб след кораб потопих.

 

 

Ала в един от тях

бе и ти...

 

Сега те гледам на моето дъно

как нежно лежиш

и с бижутата ми морски искам

да те съживя.

Но не мога!

 

 

И днес докато чайки и лебеди

плуват по мене,

Аз - Океанът, вгледан съм в тебе!

Нямам власт да те съживя.

Жаден съм,

ала как да се утоля...

 

Лятната буря разгневи вълните ми

ще се излея целият навън,

без теб, аз... не мога да съм...

 

 

 

Охрид 03.05.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ИЗКЛЮЧИТЕЛНА КРАСОТА!!!!ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ!!!!!!ИСТИНСКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО!!БРАВО НА ТЕБ!!
    МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ И МНОГО УВАЖЕНИЯ!!!!!!
  • хареса ми метафората! много!
    поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Аз го прочетох няколко пъти, няколко пъти се връщах... не ти писах коментар веднага, исках да се наслаждавам непрестанно на стиха.... поздравявам те!
    Жаден съм,
    ала как да се утоля...

    Лятната буря разгневи вълните ми
    ще се излея целият навън,
    без теб, аз... не мога да съм...

    финалът е страхотен!!!!
  • Браво! Много хубав стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...