Neon (Ол)
101 1435
20 мая 2009 г., 11:13

Около северното сияние 

  Поэзия » Другая
847 0 18

 

 

 

Нарамил е утрото
преди работа
с шест езера нанизани в очите
и още толкова мъниста
в джоба на дънките
от черно-бели спомени
нарязани на тънко
като картини на Пикасо
и това му напомня
ужасно много за майка му
и страшно боли

дори когато
седнал обядва
около северното сияние
и храни невидими птици
а те са в очите му тъжните
плаващи лебеди
счупени фигури от кристал
и самотните му ръце
прегръщат любимата
сухо преглъщат я

до нощта когато 
е пак там и е пак сам
изплакал шестте езера от сълзи
край мотела без име
и брои белезите от нямане
в уморените си ръце
докато не оживеят картините
в очите на единствена птица
дошла с неговия свят
в съня без самота

... но само до утрото.

 

 

 

 

 

 



© Ол Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??