Около северното сияние
Нарамил е утрото
преди работа
с шест езера нанизани в очите
и още толкова мъниста
в джоба на дънките
от черно-бели спомени
нарязани на тънко
като картини на Пикасо
и това му напомня
ужасно много за майка му
и страшно боли
дори когато
седнал обядва
около северното сияние
и храни невидими птици
а те са в очите му тъжните
плаващи лебеди
счупени фигури от кристал
и самотните му ръце
прегръщат любимата
сухо преглъщат я
до нощта когато
е пак там и е пак сам
изплакал шестте езера от сълзи
край мотела без име
и брои белезите от нямане
в уморените си ръце
докато не оживеят картините
в очите на единствена птица
дошла с неговия свят
в съня без самота
... но само до утрото.
© Ол All rights reserved.
