3 янв. 2020 г., 22:57

Оковани

558 0 0

ОКОВАНИ

 

Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено,
тичахме... бяхме свободни.

А сега оковани,
предаваме себе си,
за да бъдем до хората,
на които държим.
Душите ни още се реят,
като балони с хелий... 
на високо, почти незабележими,
тайно докосват небето.

Помниш ли как
в реката се къпехме?
После мокри, премръзнали,
на онази поляна се сгушвахме.
Звездите бяха ни кино,
а мечтите ни - филмите.

Усещаш ли бриза
в косите си?
Помниш ли
поруменелите ми страни?
След хиляди години
отново се срещаме...
изморени, предадени
и по-тъжни от всякога.

Когато заспя още сънувам...
тропота на конете!

 

©Екатерина Глухова 
02. Януари 2020г.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...