samira (Мариа)
33 38
5 июн. 2006 г., 22:09

оковите 

  Поэзия
953 0 6
Герои сме на фентъзи роман,
мълчанието е непознато.
Болни сме от глад необуздан,
желязото превръщаме във злато.
Вървим напред и все така вървим,
не спираме дори на светофари.
Без обич сме, не мразим, не скърбим,
лъжливо се наричаме другари.
Достойнството е неприлично,
Живеем, за да имаме пари.
Моралът ни е нещо безразлично
Останаха ли ни поне мечти?
Потъваме в морето на бездушието,
оковите се влачат все след нас.
отчаяно се борим с малодушието
сами сме, но останахме без глас.

© Мариа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??