samira (Мариа)
33 38
Jun 5, 2006, 10:09 PM

оковите 

  Poetry
939 0 6
Герои сме на фентъзи роман,
мълчанието е непознато.
Болни сме от глад необуздан,
желязото превръщаме във злато.
Вървим напред и все така вървим,
не спираме дори на светофари.
Без обич сме, не мразим, не скърбим,
лъжливо се наричаме другари.
Достойнството е неприлично,
Живеем, за да имаме пари.
Моралът ни е нещо безразлично
Останаха ли ни поне мечти?
Потъваме в морето на бездушието,
оковите се влачат все след нас.
отчаяно се борим с малодушието
сами сме, но останахме без глас.

© Мариа All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??