Jun 5, 2006, 10:09 PM

оковите

Poetry

1.3K 0 6

Герои сме на фентъзи роман,
мълчанието е непознато.
Болни сме от глад необуздан,
желязото превръщаме във злато.
Вървим напред и все така вървим,
не спираме дори на светофари.
Без обич сме, не мразим, не скърбим,
лъжливо се наричаме другари.
Достойнството е неприлично,
Живеем, за да имаме пари.
Моралът ни е нещо безразлично
Останаха ли ни поне мечти?
Потъваме в морето на бездушието,
оковите се влачат все след нас.
отчаяно се борим с малодушието
сами сме, но останахме без глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изречена (Мая Попова)

наистина е много силен стих. само, моля, оправи думата неОбУздан

2006-06-06T11:24:38+03:00
Романтик (Христо Костов)

Силен стих!!! Поздрави!!!

2006-06-06T09:50:02+03:00
mishona_art (Анелия Шишкова)

Силно, както и другите ти стихове! 6

2006-06-06T09:04:48+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

"...отчаяно се борим с малодушието
сами сме, но останахме без глас."Права си.Само тук - таме се чува нечий писък,нечие безумно псуване и нечие кънтящо ХЪРКАНЕ! Поздрав от Хенри!

2006-06-06T03:55:35+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Мирела,мога само да те поздравя!

2006-06-06T02:58:01+03:00