8 мая 2024 г., 08:00

Окриление

646 7 10

Отново е пролет,отново цъфти!

Забързани в полет живеят мечти. 

 

И дишаме леко,дочуваме смях.

Старите пътеки,забравили сняг, 

 

отново възлизат по зеления скат...

Нощем звездите топло трептят. 

 

Отново се завръщат птичите ята.

В старите къщи заживява песента. 

 

Тръгна си зимата.Ручей тихо шепти. 

Дърветата кимат:кой ли още спи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за Любими, Юри!
  • Благодаря за коментара и Любими, Довереница!
  • "Дърветата кимат:кой ли още спи?"

    Че кой ли? Някой Мечо в бърлогата си сгушен.
    В саксия малко цвете в изкуствената суша..
    Народът спи с години. Ту мразен, ту обичан.
    Керванът си върви след б(л)удни политици...
  • Благодаря за хубавите думи и поздравите, Младен!
  • Почувствах топлия и живителен дъх на пролетта, който струи от твоя прекрасен стих, Стойчо!
    Тази зима продължи твърде дълго /поне за мен/. Имахме най-после нужда от астрономическа пролет и от пролет в душите. Поздравление!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...