8.05.2024 г., 8:00

Окриление

647 7 10

Отново е пролет,отново цъфти!

Забързани в полет живеят мечти. 

 

И дишаме леко,дочуваме смях.

Старите пътеки,забравили сняг, 

 

отново възлизат по зеления скат...

Нощем звездите топло трептят. 

 

Отново се завръщат птичите ята.

В старите къщи заживява песента. 

 

Тръгна си зимата.Ручей тихо шепти. 

Дърветата кимат:кой ли още спи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими, Юри!
  • Благодаря за коментара и Любими, Довереница!
  • "Дърветата кимат:кой ли още спи?"

    Че кой ли? Някой Мечо в бърлогата си сгушен.
    В саксия малко цвете в изкуствената суша..
    Народът спи с години. Ту мразен, ту обичан.
    Керванът си върви след б(л)удни политици...
  • Благодаря за хубавите думи и поздравите, Младен!
  • Почувствах топлия и живителен дъх на пролетта, който струи от твоя прекрасен стих, Стойчо!
    Тази зима продължи твърде дълго /поне за мен/. Имахме най-после нужда от астрономическа пролет и от пролет в душите. Поздравление!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...