Оксиморони по български

18 нояб. 2014 г., 12:39

Поэзия » Гражданская

501 0 2

Във нашата държава чужда

богатството е бедността.

От Имането няма нужда,

а в горчивото е сладостта.

И черно слънце се белее

във нощния безкраен ден.

Предсрочно младостта старее

във топлия ни ден студен.

А живите са вече мъртви

от лошотиите добри.

В безбожните отколе църкви

грехът ни в пепелта гори.

А близкото станà далечно

и плиткият ни ров- дълбок.

Пък краткото се вижда вечно

и газиме от трън на глог.

И във безброй на брой комети

късметът ни се разпиля.

И от ненужните предмети

грамади дигнахме биля.

И лесното ни стана трудно,

а здравето се разболя.

Нормалното ни стана чудно

и здравото ни заболя.

Вървим нататък, а стоиме

и тъпчеме в различен строй.

Не цицаме, а се доиме

и в росица, и в порой.

И страшното е в "Няма страшно!"

за теб, за него и за мен.

Във калното или във прашно

ще се погубим някой ден...