Оксиморони по български
Във нашата държава чужда
богатството е бедността.
От Имането няма нужда,
а в горчивото е сладостта.
И черно слънце се белее
във нощния безкраен ден.
Предсрочно младостта старее
във топлия ни ден студен.
А живите са вече мъртви
от лошотиите добри.
В безбожните отколе църкви
грехът ни в пепелта гори.
А близкото станà далечно
и плиткият ни ров- дълбок.
Пък краткото се вижда вечно
и газиме от трън на глог.
И във безброй на брой комети
късметът ни се разпиля.
И от ненужните предмети
грамади дигнахме биля.
И лесното ни стана трудно,
а здравето се разболя.
Нормалното ни стана чудно
и здравото ни заболя.
Вървим нататък, а стоиме
и тъпчеме в различен строй.
Не цицаме, а се доиме
и в росица, и в порой.
И страшното е в "Няма страшно!"
за теб, за него и за мен.
Във калното или във прашно
ще се погубим някой ден...
© Никола Апостолов All rights reserved.
