Въртим се, аз и ти 
в омагьосан кръг.
Кръг за вечността.

Едни и същи грешки.
Едно и също нещастие.
Мъка по вените ни тече.
Аз не харесвам това,
но така съм научен.

Кръг за вечността.
Двамата - ти и аз,
въртим се в омагьосан кръг 
и едва ли някога ще спрем,
както и тези след нас.

Смисъл няма,
само нещастие.
Защо го правим?
Защо го правим, като ни разяжда?

Ако прекъснем нишката,
тя никога няма да се съживи.
Но имаме ли сили за това?