8.09.2016 г., 17:55

Омагьосан кръг

745 1 0

Въртим се, аз и ти 
в омагьосан кръг.
Кръг за вечността.

 

Едни и същи грешки.
Едно и също нещастие.
Мъка по вените ни тече.
Аз не харесвам това,
но така съм научен.

 

Кръг за вечността.
Двамата - ти и аз,
въртим се в омагьосан кръг 
и едва ли някога ще спрем,
както и тези след нас.

 

Смисъл няма,
само нещастие.
Защо го правим?
Защо го правим, като ни разяжда?

 

Ако прекъснем нишката,
тя никога няма да се съживи.
Но имаме ли сили за това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...