8.09.2016 г., 17:55

Омагьосан кръг

743 1 0

Въртим се, аз и ти 
в омагьосан кръг.
Кръг за вечността.

 

Едни и същи грешки.
Едно и също нещастие.
Мъка по вените ни тече.
Аз не харесвам това,
но така съм научен.

 

Кръг за вечността.
Двамата - ти и аз,
въртим се в омагьосан кръг 
и едва ли някога ще спрем,
както и тези след нас.

 

Смисъл няма,
само нещастие.
Защо го правим?
Защо го правим, като ни разяжда?

 

Ако прекъснем нишката,
тя никога няма да се съживи.
Но имаме ли сили за това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...