20 апр. 2018 г., 21:25

Омраза

506 0 0

Мразя дълбоките ти очи
и как пронизват коварно.
Също мразя, че ти личи,
как ме оценяш елементарно.
Мразя колко е очевидно,
че ме смяташ за забавление,
което гали егото ти завидно,
а мен оставя в недоумение.
Мразя когато се доближаваш
с бавна уверена стъпка.
И как умело ме съблазняваш,
за да ме замаиш от тръпка.
Мразя колко ме нарани
твоето любовно отричане.
Мразя как гледаш встрани,
когато ти казвам обичам те.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Anonymous Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...