20.04.2018 г., 21:25

Омраза

503 0 0

Мразя дълбоките ти очи
и как пронизват коварно.
Също мразя, че ти личи,
как ме оценяш елементарно.
Мразя колко е очевидно,
че ме смяташ за забавление,
което гали егото ти завидно,
а мен оставя в недоумение.
Мразя когато се доближаваш
с бавна уверена стъпка.
И как умело ме съблазняваш,
за да ме замаиш от тръпка.
Мразя колко ме нарани
твоето любовно отричане.
Мразя как гледаш встрани,
когато ти казвам обичам те.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Anonymous Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...