30 апр. 2006 г., 17:46

Омръзна ми...

1.2K 0 3
Омръзна ми да пиша за тъгата.
Омръзна ми да гледам как слънцето игрява,
а в душата ми все още да е тъмно.
Омръзна ми да сядам пак сама
и дори и сълзи да не мога да пророня.
Омръзна ми все някого да чакам,
а Самотата да ми се усмихва злобно.
Омръзна ми около мене всички да се смеят,
а сърцето ми да се изпълва с болка.
Омръзна ми отново дните бавно да се нижат,
а часовете да се сливат със безкрая...
и все пак Човека още да го няма.
Омръзна ми,
а чакам,
но докага така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...