unreal (Силвия) unreal (Силвия)
21
30 abr 2006, 17:46

Омръзна ми...

  Poesía
1.2K 0 3
Омръзна ми да пиша за тъгата.
Омръзна ми да гледам как слънцето игрява,
а в душата ми все още да е тъмно.
Омръзна ми да сядам пак сама
и дори и сълзи да не мога да пророня.
Омръзна ми все някого да чакам,
а Самотата да ми се усмихва злобно.
Омръзна ми около мене всички да се смеят,
а сърцето ми да се изпълва с болка.
Омръзна ми отново дните бавно да се нижат,
а часовете да се сливат със безкрая...
и все пак Човека още да го няма.
Омръзна ми,
а чакам,
но докага така...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0