Омръзна ми...
Омръзна ми да пиша за тъгата.
Омръзна ми да гледам как слънцето игрява,
а в душата ми все още да е тъмно.
Омръзна ми да сядам пак сама
и дори и сълзи да не мога да пророня.
Омръзна ми все някого да чакам,
а Самотата да ми се усмихва злобно.
Омръзна ми около мене всички да се смеят,
а сърцето ми да се изпълва с болка.
Омръзна ми отново дните бавно да се нижат,
а часовете да се сливат със безкрая...
и все пак Човека още да го няма.
Омръзна ми,
а чакам,
но докага така...
Омръзна ми да гледам как слънцето игрява,
а в душата ми все още да е тъмно.
Омръзна ми да сядам пак сама
и дори и сълзи да не мога да пророня.
Омръзна ми все някого да чакам,
а Самотата да ми се усмихва злобно.
Омръзна ми около мене всички да се смеят,
а сърцето ми да се изпълва с болка.
Омръзна ми отново дните бавно да се нижат,
а часовете да се сливат със безкрая...
и все пак Човека още да го няма.
Омръзна ми,
а чакам,
но докага така...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
