9 янв. 2007 г., 12:39

Омръзна ми

861 0 6

 

 

Как всичко бързо отминава,

как щастието безвъзвратно се стопи.

По дяволите! Нищо не остана.

По дяволите! Как боли.

Омръзна ми да съм самотен,

като забравен пъпеш на бостан.

Загнил, от червеи прояден,

от хищни птици накълван.

Омръзна ми от оптимизъм,

Къде са силните неща?

Къде е този магнетизъм,

събиращ хората със любовта?

Омръзна ми да съм нещастен,

омръзна ми до гуша тази самота.

Пред злобата да съм безвластен.

Защо не идва краят на света?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...