Как всичко бързо отминава,
как щастието безвъзвратно се стопи.
По дяволите! Нищо не остана.
По дяволите! Как боли.
Омръзна ми да съм самотен,
като забравен пъпеш на бостан.
Загнил, от червеи прояден,
от хищни птици накълван.
Омръзна ми от оптимизъм,
Къде са силните неща?
Къде е този магнетизъм,
събиращ хората със любовта?
Омръзна ми да съм нещастен,
омръзна ми до гуша тази самота.
Пред злобата да съм безвластен.
Защо не идва краят на света?
© Деян Димитров All rights reserved.
след една любов следва друга и всеки път е истинската поне така се надяваме.paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
