Леден пожар подпали в мен,
който гори от проклетия ден,
в който аз, лишен от любов,
започнах с теб живота си нов.

Сухи сълзи отронвам аз пак,
гледайки те на снимката ти.
Кълбо от въздишки тежки съм аз,
което от утре не ще да заспи!

Няма ли ден да изгрее над мен
и пак да запеем онзи рефрен -
елегия тъжна на празни души,
родена в слепи и кухи очи?

Отново те гледам на снимката ти,
широко затварям своите бледи очи.
Търся те в сенки, но откривам беди
и този кошмар до края ще продължи...