elenabili (Елена Биларева)
298 2386
1 мая 2012 г., 23:27

Онемяване 

  Поэзия
724 3 7
Признавам ти сега, че съм нещастна -
причина и виновен се намират.
И вятърът дори е съпричастен -
кротува и по ъглите се свира.

И ние с теб мълчим – дълбоко тихи
като камбаната след погребение,
но помня как вилня и брули вихър...
Сега съм го заключила във мене.
 
Играта продължи до много късно.
Играх със съвестта си. И загубих.
И точно съвестта ми ще откъсне
от корена им гласните ми струни.

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??