2 июн. 2024 г., 08:56

Онлайн

437 1 1

Като тъпа овца си стоя..

И по цяла вечер не спя.

Ред сополи, ред сълзи. 

Няма кой, един шамар на

мен говедото да извърти. 

Под хипноза ли изпадам, 

де да знам!

В зелената точка гледам

и не отмествам поглед от там. 

Да му пиша ли се чудя.. 

Да не стане пак беля..

И на бързичко отново

да ме запрати в графата -

блокирана овца. 

Боже, де смили се.. 

Помогни ми! 

Ще изперкам на тия

младички години. 

Колко още да го бъде 

моето сърце?

Още ли да чакам.. 

Давай ми го това момче!

Ако няма да е мое.. 

стига ме измъчва! 

Пиши ми края, и да се мре! 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....