Опако стихотворение
Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош.
На долната земя заточих юга,
на север пратих всичките звезди.
Щастлива съм щом молят за услуга,
отплащам се със повече беди.
През целия Екватор се протягам
прахта да си изтупам над света.
Но сбърка ли ме някой с Баба Яга,
осъждам го на Ад за клевета.
Къде зимуват раците научих
и кон прояде бобец покрай мен.
За кратко бях и новия Веспучи,
но всеки камък днес е покорен.
Не ми остава друго да направя
освен да се преселя и у вас.
Но щом пристигна, няма да забравя
за вечност да ви пратя в Алкатраз.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
