Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош.
На долната земя заточих юга,
на север пратих всичките звезди.
Щастлива съм щом молят за услуга,
отплащам се със повече беди.
През целия Екватор се протягам
прахта да си изтупам над света.
Но сбърка ли ме някой с Баба Яга, ...