11 мар. 2012 г., 14:48

Опаковка

908 0 0


Аз ще ти кажа...
Още я обичаш...
Чете се ясно в твоите очи.
Ти затова и не мечтаеш -
със миналото си и все си във "преди".
Тъгуваш... Тайно съжаляваш,
упрекваш се за недостатъците си в онези дни.
По-упорит е трябвало да бъдеш
и щеше да си с нея днес. Дали?
Объркваш се... Със името ù мен наричаш.
Неловко става...
Даже мъничко боли.
И за пореден път разбирам,
че нея търсиш в моите черти.
Прости... Сега ще си отивам.
Ти с мъката по миналото остани.
Не искам...
Няма как да бъда опаковка
на други чувства и съдби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...