11.03.2012 г., 14:48

Опаковка

906 0 0


Аз ще ти кажа...
Още я обичаш...
Чете се ясно в твоите очи.
Ти затова и не мечтаеш -
със миналото си и все си във "преди".
Тъгуваш... Тайно съжаляваш,
упрекваш се за недостатъците си в онези дни.
По-упорит е трябвало да бъдеш
и щеше да си с нея днес. Дали?
Объркваш се... Със името ù мен наричаш.
Неловко става...
Даже мъничко боли.
И за пореден път разбирам,
че нея търсиш в моите черти.
Прости... Сега ще си отивам.
Ти с мъката по миналото остани.
Не искам...
Няма как да бъда опаковка
на други чувства и съдби.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...