8 июл. 2009 г., 22:55

Опит

666 0 0

Песен,

край,

небе,

звезди...

На терасата седя сама,

пълня душата си със тишина...

Спокойствие

и след него спомен,

сълзи,

мълчание и тих плач.

Живот,

смърт,

луна,

a после - няма луна.

Очи,

прегръдка,

след това - любов...

Гняв,

омраза,

спор,

след тях идва чиста простичката самота.

За една целувка кротък блян:

докосване,

поглед,

музика,

слънце,

красота

и пълноценност

после - сутрешна аларма...

Ноща е там, назад,

а може би, напред.

Очаквам я.

Мъка,

борба,

плач,

съдба,

училище,

дом,

компютър,

сядам - виждам твоя снимка.

Тераса,

свещ,

цигара,

вода в кристална чаша,

в одеяло жълтичко завита,

сякаш в твойта пазва

кротичко съм свита.

Лято:

Асеновград,

апатия,

спомени,

Ад,

огън,

вик,

сълзи...

Никой не помага!

Стон...

и после пак!

Каквото и да сторя,

ще е все едно и също.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сирма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...