Песен,

край,

небе,

звезди...

На терасата седя сама,

пълня душата си със тишина...

Спокойствие

и след него спомен,

сълзи,

мълчание и тих плач.

Живот,

смърт,

луна,

a после - няма луна.

Очи,

прегръдка,

след това - любов...

Гняв,

омраза,

спор,

след тях идва чиста простичката самота.

За една целувка кротък блян:

докосване,

поглед,

музика,

слънце,

красота

и пълноценност

после - сутрешна аларма...

Ноща е там, назад,

а може би, напред.

Очаквам я.

Мъка,

борба,

плач,

съдба,

училище,

дом,

компютър,

сядам - виждам твоя снимка.

Тераса,

свещ,

цигара,

вода в кристална чаша,

в одеяло жълтичко завита,

сякаш в твойта пазва

кротичко съм свита.

Лято:

Асеновград,

апатия,

спомени,

Ад,

огън,

вик,

сълзи...

Никой не помага!

Стон...

и после пак!

Каквото и да сторя,

ще е все едно и също.