5 сент. 2007 г., 14:05

ОПИТ ЗА ПРОЗРЕНИЕ

708 0 11
 

ОПИТ ЗА ПРОЗРЕНИЕ


Земя с три степени на свобода! - Прецесия върховна!

Въртят ни сили - в огън и вода, в невежество отровно...

И жироскопът първи на Фуко е днеска навигатор...

Вселенското невидимо око ни прави малко вятър...


Не сме дозрели още за това - да грабим с пълни шепи...

И смъртни сме за истинни слова - Танатос е Асклепий...

Но свободата си е свобода - ще дойде миг, ще вкусим

горещината силна на леда със собствените устни...


Свободен, пак духът ни ще оре Вселената безкрайна...

Наверно се прозира по-добре Отгоре всяка тайна...

Но моето прозрение сега безпаметно ме мами...

Реди ми мисли като на шега, загнездено в скръбта ми...



Ванилин ГАВРАИЛОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ина! Желая ти мъдра и хубава есен!
  • Благодаря ви от сърце, Веске, Таня, Мариола, Петинка, Дочка, Еми, Дора,Безжичен и Анелия! Благодаря ви, приятели! Философските теми, свързани с Живота, Смъртта и Любовта - вечните теми, са ми сред любимите. Доколко успявам в нещата, които пиша - това вече е отделен въпрос. Но нали споделянето е важно. Бъдете живи и здрави и си носете вече чадърите! Честит празник и приятно изкарване на почивните дни!
  • Стиховете ти будят възхита и респектират! Поздрав!
  • "Но свободата си е свобода - ще дойде миг, ще вкусим

    горещината силна на леда със собствените устни..."
    С искрено възхищение!Поклон пред таланта ти!


  • Свободен, пак духът ни ще оре Вселената безкрайна...
    Наверно се прозира по-добре Отгоре всяка тайна...
    Но моето прозрение сега безпаметно ме мами...
    Реди ми мисли като на шега, загнездено в скръбта ми...

    !!! Искрено ти се възхищавам! !!!


Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...