Oпитах
дадох много и нищо в замяна не взех!
Опитах се садбата ти да бъда
с тебе да вървя-но уви досадна твоя сянка бях
Дори и поглед,ласка,жест не щеше..
За теб аз никоя бях и така ще си остана..
Да лазя в локвите кръв на твоите рани...
Да мълча,да те трая,да те обичам ..
Опитах се да те забравя,
като сянка на страха си да те виждам..
Опитах да съм безразлична,студена,
ледена,безмилостна като очите ти..
Падах, ставах но след всички все при тебе оставах.
Умирах бавно,а бързаше ти...
Обичах те нежно ала грубият беше ти...
Безразличен.студен и горделив като скала,
опитах се,не мога да те променя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Иванова Все права защищены
