Опитвам се
Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀,
да ги посрещна. Веят ненавреме
и всеки иска думите да вземе,
зли ветрове. Пищят на опело̀.
Опитвам се. И здраво ги държа,
изписаните страници – хиляда,
криле са ми, дорде душата пада,
човешка милост – вятър и лъжа.
Опитвам се и зная, че го мога,
ще стигна до звезди – сияен куп,
дъга ще стане въженият клуп,
над черна мъка, болка и тревога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
