31 янв. 2016 г., 17:51

Опиянение

899 0 1

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.

Сгушена, сладка. О миг съвършен.

Докосвам лицето ти с дъх затаен,

така и не зная - защо ли си с мен?

 

Какво ли намери, какво ли разбра,

за мойта непокорна и черна душа.

Въпроса - Защо си тук и до кога?

Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.

 

Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.

Там ли ме водиш с тази наслада?

Да те имам за миг преди вечността,

да ме пратиш при дявола и там да се спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случва ни се това, което си поръчваме..., - “Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори”..., много са важни претенциите....!!!
    "Докосвам лицето ти с дъх затаен,
    така и не зная - защо ли си с мен?"

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....