Slunchev (Светлин)
15 16
Jan 31, 2016, 5:51 PM

Опиянение 

  Poetry » Love
671 0 1

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.

Сгушена, сладка. О миг съвършен.

Докосвам лицето ти с дъх затаен,

така и не зная - защо ли си с мен?

 

Какво ли намери, какво ли разбра,

за мойта непокорна и черна душа.

Въпроса - Защо си тук и до кога?

Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.

 

Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.

Там ли ме водиш с тази наслада?

Да те имам за миг преди вечността,

да ме пратиш при дявола и там да се спра.

© Светлин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Случва ни се това, което си поръчваме..., - “Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори”..., много са важни претенциите....!!!
    "Докосвам лицето ти с дъх затаен,
    така и не зная - защо ли си с мен?"
Random works
: ??:??