Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена, сладка. О миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная - защо ли си с мен?
Какво ли намери, какво ли разбра,
за мойта непокорна и черна душа.
Въпроса - Защо си тук и до кога?
Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.
Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.
Там ли ме водиш с тази наслада?
Да те имам за миг преди вечността,
да ме пратиш при дявола и там да се спра.
© Светлин All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
