Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена, сладка. О миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная - защо ли си с мен?
Какво ли намери, какво ли разбра,
за мойта непокорна и черна душа.
Въпроса - Защо си тук и до кога?
Ме изпълва с отчаяние и черна тъга.
Не вярвам в Рая, аз съм за Ада.
Там ли ме водиш с тази наслада?
Да те имам за миг преди вечността,
да ме пратиш при дявола и там да се спра.
© Светлин All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
