6 февр. 2022 г., 20:56

Опиянение

1.1K 6 22

Пияна съм от виното червено,

на слънцето поело топлината,

пътувала по гроздовите вени,

сега кръвта ми с нея е богата.

 

Пияна съм, че празник всеки ден е,

отпивам щастие на глътки бавни.

Съдбата ми с барут е заредена,

но аз простих обидите отдавна.

 

Пияна съм от любовта, с която

душата ми лекува всяка рана

и слага пак на обичта крилата.

Такава е – не може да престане.

 

Опиващо е да си жив, човече!

А истината дваж е по-пияна –

да е разголена не иска вече

и затова във виното остана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека се има и още нещо предвид - че числото на участващите произведения е толкова голямо!
    Така че, радвай се, Нинка! Заслужаваш!👏
  • О, аз съм! 3- тото място е комплимент за мен, имайки впредвид, че няма още и година, откакто публикувам в сайта и откакто изобщо пиша. Много ти благодаря, Мари!❤
  • Нина, позволи си да се почувстваш опиянена, нищо че си класирана на трето място! Поздравявам те, скъпа!💕
  • Благодаря, Асенчо!
  • Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...