Котето кълбото ми катурна.
После да го гони се втурна.
То се размота, оплете...
И, ето, в разплитане отлитат часовете.
Котето ме гледа закачливо,
а пък на мен ми е плачливо.
Преждата все някак си ще я оправя!
Но с житейската каша какво да направя?
© Маргарита Ангелова Все права защищены