Опустели улици

Опустели улици...

Като метла, броди вятърът смитайки разсипана пепел...

Поспре се за миг... и отново на работа,

но на разсъмване изчезва, разпилял пепелта...

А сега...

нощ  промъква се, пристъпва уверено – вечерта изтъркулена

хоризонта изпълва...

Беззвучно излитат от устните... излитат от устните... слова,

разпръснати в стената на мълчанието...

мята ги вятъра, подмята отломки...

Къде?...

Нощта глуха е, и безсъница губи следите, -

загубена, объркана в тях... до сутринта...

Може би, някъде ще се срещнем със  силуета ти –

Да?!, а може би – Не?...