16 окт. 2009 г., 10:33

Орис

848 0 0

Питам се

коя ли орисница тъй ме ориса -

да съм на светлинни години

далеч от тебе?

Сякаш сме слънцето и луната...

 

Питам се

колко ли време трябва да мине,

 да се спреш най-после при мене?

Сякаш сме две заблудени планети.

 

 

Какво беше това фатално привличане -

цял живот да се стремиш към мене,

да ме откриваш във всички очи зелени...

 

Каква беше тази пуста орис орисана –

цял живот да летя към тебе,

да те намирам във всички очи кафяви?

 

Но съм щастлива от това,

че живееш някъде, макар без мене,

че съм в сърцето ти и в мисълта.

И само вечер в молитва тиха

аз споменавам твоето име...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...