16 окт. 2009 г., 10:33

Орис

841 0 0

Питам се

коя ли орисница тъй ме ориса -

да съм на светлинни години

далеч от тебе?

Сякаш сме слънцето и луната...

 

Питам се

колко ли време трябва да мине,

 да се спреш най-после при мене?

Сякаш сме две заблудени планети.

 

 

Какво беше това фатално привличане -

цял живот да се стремиш към мене,

да ме откриваш във всички очи зелени...

 

Каква беше тази пуста орис орисана –

цял живот да летя към тебе,

да те намирам във всички очи кафяви?

 

Но съм щастлива от това,

че живееш някъде, макар без мене,

че съм в сърцето ти и в мисълта.

И само вечер в молитва тиха

аз споменавам твоето име...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...