9 мая 2007 г., 09:38

Орис и съдба

1.1K 0 5

Какво са те за мен?!?

Нещастници без съвест и душа!

Това сте вие - орис и съдба!

Пропити от любов фалшива,

изтъкани от омраза,

изпълнени с щастие лъжливо,

отражения вьв огледало криво!

Орис и съдба - просто имена!

Имената на страха, живота, любовта

и куп други за простосмъртните неща!

Орис и съдба - от тях зависим ние сега!

Отказвам да се примиря

и срещу тях ще тръгна на война.

Заклевам се, че ще ви променя,

дори да трябва да умра,

ще се преродя

и пак ще продължа.

Животът си е мой и аз решавам

кога ще съм щастлив, нещастен,

влюбен, беден или пък богат,

и искам сам да си реша

кога да си умра!

Орис и съдба...

Демони фалшиви - ще ви променя!

Заклевам се сега!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си упорит, надявам се и в живота да си такъв инат!Усещам, че е позитивен!поздрави!
  • Благодаря за вниманието.
    Живота е една голяма борба.
    Дали си струва (незнам) надявам се (ще разбера) и ще ви споделя.

  • Категорично!!!
    Поздрави!
  • Бори се... има смисъл!!!
    Поздрав!
  • Достоен за възхищение дух на боец!
    Дано наистина си решен на всичко. И дано си заслужава.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...