28 окт. 2019 г., 12:14

Орис наша, българска... 

  Поэзия » Гражданская
841 4 4

Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.

 

А утре, щом с кърви хвърчи перушина
и в мрачния курник е пълен погром...
Когато овцете са тъжна картина -
разкъсани вкупом - без дъх и без стон,

 

тогава дори в пресушена бъклица
духът ще ридае, че идва беда,
защото кокошките пази лисица,
а вълк е загрижен за овчи стада...

 

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви - Георги и Красимира! Благодаря и на теб, Мария! Ще ми се повече българи да четяха поезия, и да проглеждаха в духа между думите!
  • Звучиш като български Езоп, Ясене! Истините от живота ни са жестоки и са влезли във фокуса на поетичното ти перо, за което те поздравявам!
  • то да е само българска...
  • Хубаво.
Предложения
: ??:??