Орис наша, българска...

28.10.2019 г., 12:14 ч.

Поезия » Гражданска

53 2 4

Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.

А утре, щом с кърви хвърчи перушина
и в мрачния курник е пълен погром...
Когато овцете са тъжна картина -
разкъсани вкупом - без дъх и без стон,

тогава дори в пресушена бъклица
духът ще ридае, че идва беда,
защото кокошките пази лисица,
а вълк е загрижен за овчи стада...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Vedrin (Ясен Ведрин)
2019-10-28T18:41:28+0200 Благодаря ви - Георги и Красимира! Благодаря и на теб, Мария! Ще ми се повече българи да четяха поезия, и да проглеждаха в духа между думите!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
2019-10-28T16:31:15+0200 Звучиш като български Езоп, Ясене! Истините от живота ни са жестоки и са влезли във фокуса на поетичното ти перо, за което те поздравявам!
ИнаКалина (Красимира Чакърова)
2019-10-28T16:07:51+0200 то да е само българска...
генек (Георги Коновски)
2019-10-28T14:45:24+0200 Хубаво.