Орис наша, българска...
Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.
А утре, щом с кърви хвърчи перушина
и в мрачния курник е пълен погром...
Когато овцете са тъжна картина -
разкъсани вкупом - без дъх и без стон,
тогава дори в пресушена бъклица
духът ще ридае, че идва беда,
защото кокошките пази лисица,
а вълк е загрижен за овчи стада...
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Vedrin (Ясен Ведрин)
Благодаря ви - Георги и Красимира! Благодаря и на теб, Мария! Ще ми се повече българи да четяха поезия, и да проглеждаха в духа между думите! -
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
Звучиш като български Езоп, Ясене! Истините от живота ни са жестоки и са влезли във фокуса на поетичното ти перо, за което те поздравявам! -
ИнаКалина (Красимира Чакърова)
то да е само българска... -
генек (Георги Коновски)
Хубаво.
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.