28.10.2019 г., 12:14
Орис наша, българска...
Когато кокошките пази лисица
и вълк е загрижен за овчи стада -
презират пияните всяка искрица
и плюят по извора с жива вода.
А утре, щом с кърви хвърчи перушина
и в мрачния курник е пълен погром...
Когато овцете са тъжна картина -
разкъсани вкупом - без дъх и без стон,
тогава дори в пресушена бъклица
духът ще ридае, че идва беда,
защото кокошките пази лисица,
а вълк е загрижен за овчи стада...
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви - Георги и Красимира! Благодаря и на теб, Мария! Ще ми се повече българи да четяха поезия, и да проглеждаха в духа между думите!
-
Звучиш като български Езоп, Ясене! Истините от живота ни са жестоки и са влезли във фокуса на поетичното ти перо, за което те поздравявам!
-
то да е само българска...
-
Хубаво.
