Орисия
Къ тъка съм луднал я ни знъм,
дадох си поледнътъ зъплатъ
дъ тъ видъ гола у креватъ,
гачи ли сънуъм некъв сън.
Ти пъ зе, чи мъ аресъ, мани.
Юрнааме съ дъ градим думъ,
чак гу уградиаме със плетъ
от вейки - бя ги сбиръл лани.
Натрупъ джамовете със цветя,
шъ съ задушъ ут "ърумати".
Сложи некви тънки шумуляци
на лиглатъ, вмету удяла.
Па кът метнъ розовъ бойъ
на салона, вече срам мъ фанъ.
Ора влизът, къ дъ ги поканъ?!
Тая мойта не си е с умъ.
И кът ми причерни пред очите
зех мъшътъ, тъ съ разпищя.
Убау, чи бързо изфърча,
чи низнай ква сила съм в ръките.
Ич ни щъ дъ чувъм зъ жинъ,
мен ръкийкътъ ми стигъ.
На мегданъ вечъртъ дъ идъ,
гато искъм дъ съ прибиръ.
Дъ си легнъ, дъ си съ зъвия
с мойто си, дебелоту удялу,
къ съм си със дреите напрау.
А пъ утре - па шъ съ нъпия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Крушарова Все права защищены
