Още
1.4K
0
0
И колко тъжно беше: двама
пак не сме да продължим,
и няма вече чувства на
измама с тебе да делим.
И колко малко бяхме: времето
да разделим по равно,за да
можем да не бягаме от себе
си, под небосвода син.
Обичам теб: но ти не даде
нищо, а аз съм празен, и
смирен, за да ми отнемеш
всичко, включително и мен.
Аз няма да ни лъжа: за това
че не продадох ,себе си в
лъжа, ще кажа още имам
със какво да я даря, отивам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Кънчев Все права защищены
