10 янв. 2008 г., 11:10

Още е жив

873 0 4
 

                            Още е жив

                             На Дамян Дамянов

 

Едно осакатено тяло с колела,

събрало в себе си от всичко.

 

Докоснало с ръката листа,

той се гърчи със усмивка,

изпълва се, доволно натежал,

за да те накара теб, читателя,

да го почувстваш.

 

И днес тонове листа тежат на съвестта му.

На тази съвест чиста,

ясна и точна като великия ум.

Научен 

          да страда,   

                        да радва,

                                   да обича,

                                              да мрази,

но най-вече да бодва дълбоко в сърцето като бодил.

 

И  днес още е жив, захвърлил сакатото тяло.

Някъде там,

великият ум е свободен на белия лист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон!
    А на теб Мария, поздравления!
  • На изречена благодаря за поправката наистина не съм го видяла а на Тома мога само да кажа неможе да има само върхове има и спадове!
  • Мария, нещо забелязвам спад в поезията ти. Бях ти харесал някакви неща, доколкото си спомням... Не слагам оценки, затова си още с тази единствена шестица, но повече от 3 (три)не бих дал за този стих, особено ако ще помества името Дамян Дамянов...
  • Много ми хареса, Мария...
    ...Някъде там,
    великият ум е свободен на белия лист...
    Поклон пред поета Дамян Дамянов!
    с обич за теб.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...